Харациди Тетрови рибки

Познати са 1350 вида риби от семейство харацидови. Те са разпространени главно в Южна Америка, отчас­ти в Средна Америка и Африка. В аквариуми се отглеждат 175-180 вида факт, който сам по себе си е доста красноречив за положителните им качества. Не са взискателни към храната (ядат предимно насекомни ларви), могат да се отглеждат и при по-ниска температура (21-23°С) и са много красиви.

Копелата

Един от най-интересните видове харациди е копелата, която живее в долното течение на Амазонка и в р. Рио Пара в Южна Америка. Окраската е кафяво-жълтеникава до зеленикава. Мъжкият е по-голям от женската с около 2 см. Това е един от малкото видове, които оплождат хайвера си извън водата - на край­брежните скали, върху листата на водораслите, а в аквариумите по долната повърхност на покривното стъкло. Мъжкият избира място, няколко пъти го напръсква с вода и чрез саблен танц заставя женската да изскочи на приготвеното място. Веднага след нея изскача и самецът и опложда малкото яйца, които женската е успяла да снесе. След това за оплодените яйца се грижи самецът. Той ги пази от неприятели и често ги напръсква с вода, за да не изсъхнат.

Асностомус

По долното течение на Амазонка живее аностомусът,който достига на дължина до 14 см, затова изисква по-голям аквариум. Има три надлъжни пояса от тъмнозелена, кафява и червенокафява окраска. Плува с наклонена надолу глава. Не е взискателен към храната. Досега никой не е успял да го размножи в изкуствени условия.

Трипетнист Асностомус

Към същото семейство семейство принадлежи трипетнистият аностомус, разпространен в Гвиана по течението на Амазонка. По форма на тялото, начин на живот и изискванията си към околната среда много прилича на предходния вид.

Слепия пещерник

Интересен представител на това семейство е слепият пещерник, който произхожда от подземните води на Сен Луис Потоси в Мексико. Названието показва, че става дума за сляпа рибка, на която очите са дегенерирали след продължително съществувание в подземните води. Новоизлюпените малки имат очи, но в последствие те се покриват с непрозрачна ципа. Въпреки липсата на зрителен орган те реагират на всяко препятствие и добре разпознават храната. Понасят и твърда вода с температура 20-25°С. Порасват на дължина 10-12см и са златисто-блестящи. Приемат всякаква храна- членестоноги и червеи. Не се отказват и от растителната храна.

Розова тетра

Розовата тетра произхожда от Западна Гвиана. Максимална дължина- 4см. При отглеждането й трябва да поддържаме температура 25°С, която при размножаването повишаваме с 3-4°С. Типично оцветена е тръбната перка- светлорозова с порцеланово бели краища. У мъжките екземпляри тази перка е силно удължена. Изисква жива и дребна храна.

Червена тетра

Червената тетра живее в речните басейни в околнбстите на Рио де Жанейро. Максимална дължина- 4,5 см. Има две ивици, успоредни на хрилните капачета. Не е претенциозна към храната.

Черна тетра

Черната тетра идва от областта Мато Гросо по течението на реките Парагуай и Рио Негро. Максимална дължина 5-6 см. Черните части на тялото се редуват на сребриста основа. Приема всякакъв вид храна. Много се размножава.

Златиста тетра

Златистата тетра произхожда от средното течение на Амазонка. Максимална дължина- 6 см. Нейното тяло е с цветовете на дъгата, а зад хрилното капаче и върху основата на опашката има червено петно с меден блясък. Женската е по-едра. Не е взискателна към температурата на водата, не избира храната си, но предпочита живи насекоми и червеи.

Сияйна тетра

Сияйната тетра в естествени условия живее във водите на Британска Гвиана. Акваристите често я наричат огнена тетра. Максимална дължина 4-5 см. Основният й цвят е сиво-зелен. През нея минава бронзов пояс, ограничен с лъскава златна ивица. Женската е по-едра и заоблена от мъжкаря. Предпочита топла вода (около 25°С). Красотата й изпъква само тогава, когато отглеждаме в аквариума 20-30 екземпляра.

Червеноточеста тетра

Червеноточестата тетра е с пъстра окраска. Максимална дължина 4,5 см. Предпочита жива храна, главно водни бълхи и циклопси.

Червенопетниста тетра

Червенопетнистата тетра е по-едра дължината на мъжкия достига 9 см, а тръбната му перка е още родината си достига 7 см дължина, в нашите аквариуми обаче това е рядкост. Живее при температура 20-24°С. Горната половина на очите е обагрена кърваво-червено. Характерен белег е широката златиста ивица през черния напречен пояс в края на опашното стъбло. Цялото й тяло има силен сребрист блясък.

Брилянтна тетра

Брилянтната тетра произхожда от Венецуела. Тя е по-малка от червенооката тетра (6 см), но иначе малко се различава от нея. Името й е свързано с окраската и особено със зеленикаво светещите точки на златисто-брилянтното си тяло с метален блясък. Мъжките екземпляри имат по-голяма гръбна перка. Не е претенциозна към храната.

Звездна тетра

Звездната тетра произхожда от Гвиана и долното течение на Амазонка. Максимална дължина- 5 см. Мъжкият е по-дребен от женската. Не е взискателна към качествата на водата и температурата й (20-25°С). Има жълтозелено тяло, което в съприкосновение със светлината изглежда прозрачно. Най-типичен белег на тази рибка е тъмното петно отстрани на главата и лимоненожълтата гръбна перка с черно петно. Пъстротата на рибката се допълва от червеникавата опашна перка.

Черна неонка

Черната неонка идва от Бразилия. Максимална дължина- 3,5 см. Името й е свързано с характерната черна ивица, която минава по средата на тялото с надлъжни контури от жълтозелен цвят. Наситено-червеният цвят на горната част на ириса на окото придава на рибката интересен вид. Яде всякаква дребна жива храна. Отглежда се и се размножава в обикновена вода. Първата храна на новородените трябва да бъде много дребна. По-силно удължена. Друг характерен белег е порцелановият пояс на опашната перка и червеното петно в средата на тялото. Размножава се доста трудно.

Червенопоясна тетра

Чернопоясната тетра в естествени условия обитава речните басейни в областта Пара, където достига дължина 5 см. Основният й цвят е сребрист, изпъстрен със златист блясък. Не е претенциозна към температурата на водата. Женската е по-голяма и по-заоблена от мъжкия. Яде всякаква храна.

Императорска тетра

Императорската тетра произхожда от Колумбия, където израства до 6 см дължина. Основният цвят на тялото е тъмножълтеникав. Мъжкият е по-едър, перките му са по-големи и средният издатък на опашния плавник е ясно обособен. Женската няма такъв израстък. Този вид е доста претенциозен към водата. Приема всякаква храна (без водни насекоми), но ако не можем да му осигурим ларви на комари, не можем да разчитаме на голям успех при отглеждането му.

Конгоанска тетра

Конгоанската тетра живее в басейна на р.Конго и е представител на по-едрите харациди. Мъжкият е голям 8-9 см, а женската 6-7 см. Не е особено взискателна към температурата на водата- 20-24°С, която при размножаването повишаваме с няколко градуса. Характерен белег на тази рибка е червено-кафявият до маслинен златолъскав цвят на гърба и изтегленият среден лъч на тръбната перка у мъжкия. Коремчето на рибката контрастира в теменужносин цвят, който по-нагоре преминава в блестящо зелен. Приема всякаква храна, но предпочита водни бълхи, циклопси и ларви на комари.

Червеноока тетра

Червенооката тетра е разпространена в Парагвай, където обитава застояли или слаботечащи води. В родината си достига 7 см дължина, в нашите аквариуми обаче това е рядкост. Живее при температура 20-24°С. Горната половина на очите е обагрена кърваво-червено. Характерен белег е широката златиста ивица през черния напречен пояс в края на опашното стъбло. Цялото й тяло има силен сребрист блясък.

Брилянтна тетра

Брилянтната тетра произхожда от Венецуела. Тя е по-малка от червенооката тетра(6 см), но иначе малко се различава от нея. Името й е свързано с окраската и особено със зеленикаво светещите точки на златисто-брилянтното си тяло с метален блясък. Мъжките екземпляри имат по-голяма гръбна перка. Не е претенциозна към храната.

Звездна тетра

Звездната тетра произхожда от Гвиана и долното течение на Амазонка. Максимална дължина- 5 см. Мъжкият е по-дребен от женската. Не е взискателна към качествата на водата и температурата й (20-25°С). Има жълтозелено тяло, което в съприкосновение със светлината изглежда прозрачно. Най-типичен белег на тази рибка е тъмното петно отстрани на главата и лимоненожълтата гръбна перка с черно петно. Пъстротата на рибката се допълва от червеникавата опашна перка.

Черна тетра

Черната неонка идва от Бразилия. Максимална дължина- 3,5 см. Името й е свързано с характерната черна ивица, която минава по средата на тялото с надлъжни контури от жълтозелен цвят. Наситено-червеният цвят на горната част на ириса на окото придава на рибката интересен вид. Яде всякаква дребна жива храна. Отглежда се и се размножава в обикновена вода. Първата храна на новородените трябва да бъде много дребна.

Неонова тетра

Специално внимание ще отделим на неоновата тетра, която се ползва с името на един от най-красивите харациди. Нейна родина са горните води на Амазонка. Максимална дължина- 4 см. Пъстрото преливане на цветовете и особено блестящият зелен пояс с контрастираща червена предна част на тялото придават на рибката необикновена красота. Предпочита ситно нарязана жива храна, но приема и стрити изсушени водни бълхи. Не е взискателна към състава и температурата на водата. Мъчно се развъжда и в това отношение е известна като вид, от който трудно се добива поколение. Красотата й изпъква тогава, когато отглеждаме в аквариума 20-30 екземпляра.

Червена неонка

Червената неонка е също много търсена рибка. Тя произхожда от горното течение на Рио Негро, главно от горските езерца и мочурища. Максимална дължина- 4,5 см. Нейният отличителен белег е червеният пояс, който обикаля цялото тяло и е обкръжен от сребристозелена ивица. Условията за развъждането й са еднакви с тези на неоновата тетра. Разлика има само в подготовката на съда за оплождане и излюпване на малките. Червената неонка не се нуждае от растения в аквариума, те дори й пречат.

Черен фантом

Напоследък голямо разпространение получи черният фантом, който произхожда от рекичките и поточетата в Бразилия, по бреговете на които растат високи треви. Максимална дължина- 4 см. Изисква температура до 24°С, която при размножаването малко се повишава. Характерен белег на тялото й е изпъкващият тъмен напречен пояс от преливащото се бронзо-возелено поле, както и тъмните й перки. Коремните перки на мъжкия са черни, а на женската червени. Освен това тялото на женската е оцветено повече в розово и тръбната перка е значително по-къса.

Червен фантом

Сходен вид е червеният фантом, който произхожда от Южна Америка. За разлика от черния фантом той е по-ярко оцветен в оранжев тон, с типично черно петно зад хрилете. Перките са му розови до червени. Тръбната перка на мъжкия е висока и изострена, а у женската на острия връх има бяло петно. Много трудно се отглежда и размножава.