Цъфтеж

Ако искаме да принудим едно подводно растение да цъфти, трябва да му осигурим достатъчно светлина. Много аквариумни растения в плаваща форма не цъфтят или цъфтят много рядко. Такива растения трябва да се отглеждат в плаваща форма според изис­кванията им или като надземни, или като частично потопени. Само при такива условия цъфтят растения­та от родовете аир, аглонема, алтенантера, криптокорине, кисела трева, лагенандра, лобелия, лудвигия, лизимахия и др. Не всички споменати родове обаче цъфтят еднакво. Някои цъфтят без затруднения 30-60 дни след преминаването им към плаваща форма, особено видове, които имат стъбла с листа или пълзящи, бързо растящи стъбла. Други плаващи видове цъфтят толкова богато, че това дори не е благоприятно за ак­вариума. По време на цъфтежа те много се изтоща­ват, често променят външния си вид, имат по-къси и дребни листа и мъхести стъбла. В тази форма те не са подходящи за пресаждане под водата. Главният регулатор на цъфтежа е продължителността на осветяването, т.е. дългият или късият ден. Някои видове изцяло зависят от продължителността на деня, а други не. Втората група растения цъфтят тогава, когато вегетативните им органи са достатъчно развити. Цъфтежът може да бъде повлиян от температурата, притока на хранителни вещества и др. Типичен пример са растенията от рода воден житен клас, които цъфтят почти през цялата година и нерядко и посред зима. Някои видове като че ли имат вграден &quoчасовник за времето. Те произлизат от тропиците и цъфтежът им е строго зависим от продължителността на деня. В нашите условия образуването на цветове се предизвиква само от равноденствието, когато денят е 12 часа, т. е. както в тропиците. Това са водният хиацинт, някои криптокорини, понякога спатифилумът. Други видове аквариумни растения не цъфтят или изключително рядко цъфтят в изкуствени условия. Това са криптокорине, амазонка, канадска водна чума, индийска водна звезда, хилядолистник, всички видове от родовете водна леща и волфия.

Размножаване

Водните растения се размножават вегетативно по следните начини: от пъпки по цветните дръжки; чрез цветоносни стъбла; от пъпки по ръбчетата или жилките на листната петура; от спящите пъпки по сферичните или пълзящите издънки. При вегетативното размножаване става разделяне на майчиното растение на два или повече индивида. Няма значение дали новите растения са се появили от пъпки по цветните дръжки, от коренови или стъблени издънки, от клубен, дъщерни луковици и др. Отделеното растение е точно генетично копие на майчиното и всъщност не се получават две или повече растения, а същото растение е разделено на повече части. Всяка от тези части може да живее самостоятелно. Самоопрашващите се растения се опрашват със собствен прашец и поради това много лесно образуват семена. В повечето случаи те са двуполови, т. е. всеки цвят съдържа както мъжки, така и женски органи. Прашецът узрява едновременно с яйцеклетката и оплождането обикновено става още преди да се е отворил цветът. Най-типично самоопрашващо се аквариумно растение е барклаята, която често цъфти под водата и дава плодове, без дори цветът да се е отворил. Други самоопрашващи се цветове излизат над во¬дата, отварят се само за няколко часа и после настъпва зреенето. Пример за това е водната роза, която в добре осветени отгоре съдове разцъфва рано сутрин и плодовете й съдържат стотина дребни кръгли семенца. Съществуват и кръстосано опрашващи се расте¬ния. Те не могат да се оплодят със собствен прашец. Получаването на семена обикновено е много трудно. Някои семена изобщо не могат да се запазят, а трябва непосредствено след узряването да се оставят да покълнат. Типични са всички видове от водния житен клас и някои криптокорини, при които семената са покълнали още в момента, когато плодът се е отво¬рил. Има семена, които не бива да изсъхват, но въпреки това изискват определено време на покой между уз-ряването и покълването. Те трябва да се съхраняват при температура, при която не покълват. Семената от тропичните видове, като аглаонема, анубиас и криптокорине, се увиват в чист памучен плат, който леко се навлажнява, и се запазват при температура 10-15°С. Същото важи и за семената на водната роза. Семената на тези растения могат да се засеят направо след узряването им. Проблемът е в това, че покълват понякога след 1 -5 месеца и по този начин мястото, което заемат в аквариума, или дори целият съд, е зает за дълго време. Засаждането на подобни семена не е възможно в аквариум с риби. По-добре е семената на споменатите видове да се запазят през зимата, въпреки че са способни да покълнат веднага след узряването, като например криптокорините и анубиасът. По правило те узряват в края на лятото и развитието на семената, засети през зим¬ния сезон, е бавно и съпроводено със загиването на повечето растения. Пролетният посев се развива по-бързо и загубите са минимални.